неделя, 18 октомври 2015 г.

Филм


Започна да ми разказваш за онзи филм от ранното ти детство,
когато видяхме съселът да лети над главите ни –
истински акробат, по  тънкото въже на жицата.
Електрическият стълб е прогнил от дъжда на времето.

Но съселът е неизменен като весел съсед.
Или това е детето на онзи предишен, или пра-правнукът му?
Но как, когато винаги е сам – дребен, сребристо сив,
с опашка по-голяма от тялото.
Ето, сега се радва, че най-сетне сме тук -
има публика в необятната шир.
Поклаща се леко, скача в клоните на отсрещния храст.
Очите му светват, прицелват се в нас.

Та да ти кажа, те са седем, родени от алхимията,
но за да получат желаното,  дават в същата доза.
Ще получат, но и още толкова ще изгубят.
Тоока-коока.
Битката е неравна,
битката е да върнат телата си и да живеят вечно.

Но защо им е, питам аз, вечен живот.

Как защо, всеки иска да живее вечно, то се знае.



Не и аз.

Става все по-тъмно.
Почти осъмваме, сковани на двата стола от хищния хлад,
после падаме в лодките на леглата,
плуваме по реката на съня до другия ден.


опитомената лисица, август 2013

Христина Мирчева

6 август 2015



Няма коментари:

Публикуване на коментар