събота, 22 октомври 2016 г.

Стая с кактуси




Стените в стаята са бодливи и въпреки опасността за мен е много трудно да надмогна вродената си самонадеяност и да се покоря на инстинкта за самосъхранение. Никога например не дърпам въженцето на нощната лампа, когато ставам по никое време, а това се случва често - отивам до кухнята и отварям вратата на хладилника, за да проверя дали всичко си е както съм го оставила преди час-два, държа вратата отворена, докато намеря бутилката с вода или каквото и да било. Понякога гребвам от сладкото с боровинки, отбелязвайки мимоходом, че хладилникът не е най-подходящ за сладко с боровинки, още по-малко за сладко със зелени смокини. 



Но какво исках да кажа...всичко друго, само не и да се отплесвам на тема вълшебния килер на баба Еленка, подреден като аптека с бурканчета от сладка, конфитюри, петмез и рачел, с омесено и втасващо тесто, покрито с ръчно тъкани месали и т.н. Исках да кажа, че онази нощ изглежда съм била доста сънена, защото не помня как съм се убола, подпирайки се несъзнателно на някоя от бодливите стени. Дълго време не обръщах никакво внимание на убоденото място освен да слагам лепенки и да промивам с люта домашна ракия, докато нещата не се задълбочиха дотам, че се наложи да прескоча до денонощната аптеката.



Въпреки късния час извънредно учтивата аптекарка ми препоръча етилов спирт за промиване и дезинфекция. Дали ще помогне, попитах отчаяно. Да, да, абсолютно ще помогне, увери ме тя.

А вън едно есенно, намирисващо вече на зима, улиците пусти - не ти е работа. Иска ти се само да се разхождаш и по главата ти да падат жълти листа и ти да се чувстваш топло въпреки студа, сякаш си в ръкавицата на някоя детска приказка с таралежчета и плодове. Така е, защото заради убождането не съм излизала вече повече от седмица и дори бензиновите остатъчни пари в нощния хлад ми се струват като да са планински въздух.

Няма как, нали съм ранена, прибирам се, но веднага излизам на балкона, за да съзерцавам тихата есенно-зимна  улица и да мисля за разни неща, предизвикани от миризмата на пушек и шума и виждам как по съседните балкони са наизскачали и други убодени - решили в този късен час от немай къде да зяпат навън и да си спомнят и те като мен разни неща, които ще ги бодат още и още повече.




Х.М.