четвъртък, 5 ноември 2015 г.

Морето е стена



Морето е станата на плача.

По улиците вият котки и вятър.

Разлива се водата, стига до напуснати стаи,
стене в зевове между къщи и огради,
зее, гали грубо потъмнелите листа,
притихва хитро в пяна и дантели,
излиза от пределите на моите представи и мечти,
лиже раните и мигом пак разранява - 
сол вместо чай, пясък в мидите с куркума,
пустош там, където няма,
няма и безлика красота,
бледа вместо красна,
крещяща и неспирна никога,
как чак сега те виждам
в чавките на изгладнели чайки,
струпани струпей в мрежите на глада,
нападащи безпощадни рибари,
риби без милост, готови на всичко за малко тишина.




Тръгва и остава,
приближава неловко, напада, отстъпва,
разлива се мъртво надолу, изплува, кръжи,
не утихва никога,
издига се.

Път към пустинята.





Хр.