събота, 14 юли 2012 г.

Пътуване с влак до морето


Лежахме в лятото
и лятото разливаше плътта си
с ухание на дерайлирал влак.

Пътувахме в
море от диви макове
и по сърцата ни избиваха петна.

И релсите нарязваха телата ни.
Унесени от монотонен звук,
усмивките приличаха на спомени
след битките за нечия любов.

Небето ли?
Небето беше жизнено
със ведрите си облаци над нас -
армади от въздушни кораби
приветливо ни махаха с платна.

В съня, преди в съня да се прегърнем,
видяхме ускорения пейзаж.

И сините, облени в светлина полета
в прозорците на нашия живот.



--------------------------------------------------------------------------------

Христина Мирчева