сряда, 23 ноември 2011 г.

Контрасти


Контрасти

На хоризонта в тъмното небето е оранжево.
Дъждът синее по студеното ти рамо.
-----------------------------------------------------------------------------


ина мирчева

вторник, 15 ноември 2011 г.

II - Загадки на желанието


БЕГЛЕЦЪТ

Всяка сутрин слизал по снежния склон
до железопътната линия - 
да гледа преминаващия влак:
заледения от висока скорост локомотив
и прикачените вагони.

Прозорците били така обвити в скреж -
дори при взиране не виждал мяркащи се фигури.

Нямало спирка в пущинака,
само тунел - надолу, надолу в дерето.

Навярно е искал да се качи в някое топло купе,
казваха съседите от разпилените по хълмовете къщи.

Да седне в очакване на подрънкваща количка с горещи напитки:
чай, кафе, кафе, кафе, чай...
Да размени банални реплики с пътуващите.

Кой не мечтае за такива срещи!

Какво го е водело всяка сутрин още по здрач -
когато всичко е примамливо възможно,
никой не можел да знае.

Нямаше и следа от него,
от онази последна, много студена заран,
няма го да разкаже.


МИНАВА НОЩ, МИНАВА ДЕН

Колко години сме заедно?

Вече не си говорим.

Само: как е детето, питаш сутрин.
Вечер ти отговарям: не е добре.

И пак на сутринта: какво има?
И аз вечерта: температура.

Всяка сутрин и всяка вечер
по две-три думи за нещо...

С какви криле отлетя любовта ни, къде отлетя?

Тази сутрин ти ме попита, къде отлетя.
До вечерта трябва да знам.

-----------------------------------------------------------------------------------

Ина Мирчева

събота, 12 ноември 2011 г.

I - ЗАГАДКИ НА ЖЕЛАНИЕТО

"Ерос и Психея", Антонио Канова


ПЯНАТА НА ДНИТЕ

Животът е велика бездна,
а аз загребвам и играя с кофичка за пясък.

Преливам океана в океана на сърцето.
Смесвам мрак със светлина
и тайни с тайни,
пясък с дни,
трева със смърт.

Смесвам и обърквам, и изграждам замъци,
в които мирно да живеем.

Да ме държиш в ръце и винаги да ми повтаряш,
колко ме обичаш,
да пишеш по дърветата,
че ме обичаш,
да дишаш и издишаш сладко с мен...

И аз да те убивам всеки път,
когато тръгваш.

Мигът е миг, за да не спре.

И ние няма да застинем като мрамор,
изваяни от хладния Роден,
стопени в бездната на чувствата.

И няма никой да изстреля към небето
за нас букети от оранжеви ракети.

--------------------------------------------------------
Христина Мирчева

вторник, 1 ноември 2011 г.

УРАВНЕНИЕ





Винаги тези дългоочаквани пътешествия
от точка А до точка В
по непознати траектории
с куфари, пълни с книги,
една четка за зъби и хавлия за лягане.

С колко километра 
трябва да се движи този автобус,
за да задмине залеза,
да има време да спрем за сандвичи
в крайпътния мотел
с писоари, встрани от магистралата,
безкрайни опашки от крайнонуждаещи се,
престаряла търговка на череши,
вещаеща лукаво нашето желание?

Кога ще стигнем?
Кога ще стигнем?

Никога не ми достига твоята сигурност.

Особено след разговора
с момичето от задната седалка
в прегладнелия късен следобед.

Колко врява в тези пътешествия!

Слънцето залязва и изгрява,
а ние пием портокалов сок
и се четем до онемяване
и до стопяване на скуката.

-----------------------------------------------------------------------------------------

Христина Мирчева