събота, 6 април 2013 г.

Плисъкът на вълните

Високомерието,
което ме смалява,
страхът,
който се плиска в мен
като вълните на брега на океана нощем.

Твоето невидимо присъствие -
зад всеки ъгъл на деня ми.

Всичко, което изговори и после си взе обратно
като лихвар, пресмятащ всеки мой писък,
плисъкът на вълните, 
плисираните от старание 
вълни на измамно примирие.

Колко естествено е да хвърляш обиди,
да хвърляш нагоре, да улавяш и пак да захвърляш,
да отстраняваш, да мамиш
с отмерени пред огледалото на самотата движения.

Мое сърце,
душата ми,
моето тяло,
моят мъчен двойник,
с когото се прегръщам и пак се прегръщам
по мрачина,
на залез слънце.