понеделник, 7 септември 2015 г.

"Ускорени пейзажи" - в-к Марица





Ина Иванова: (недо)сънуваният свят на Христина Мирчева


Последната стихосбирка на Христина Мирчева „Ускорени пейзажи” е опит да се улови светът на липсващото, на изгубеното (също и щастие). Лаконичният изказ не спестява на читателя чувството за дълбочина, за вглеждане навътре, за търсене на причините. Декорът е градски. Лирическият герой – отстранен, но не отчужден, успяващ да запази „здравословна дистанция”, един модус, който допълнително засилва усещането за самотност, за бездна между случващото се и желаното. 

Четено през оптиката на тази самота заглавието още по-уверено заявява двойствеността си: статиката на пейзажа, carpe diem (улови мига) срещу ускоряването, профучаването на влака на битието покрай случващото се – винаги извън лирическата героиня. Потъването на „аз”-а навътре в себе си е белязано от думи-топоси, рефренно повтарящи се в цялата книга: най-чести са сънят и сънуването, (маркирани и чрез прозорци, стени, огледала), пътищата. Всички те носят особен вид памет:


„Не казвай, че нямаш спомени.
Или че спомените не струват и едно врабче.”


Светът в „Ускорени пейзажи” е флуиден, но не и акварелен. Той тежи невъзмутимо. И несмутимо. Точно като в живота. 
  
Водни пространства прорязват цялата плът на книгата – морета, дъждове, глаголи, свързани с изтичането. Малко по-особена е символиката на реката при Христина Мирчева – тя е вода „за пресичане”, която едновременно прилича на древногръцката река на забравата Лета и на реката за кръщение – Йордан, защото през нея се минава с дете на раменете.
 
Стихосбирката подслонява и няколко текста, графично оформени като поезия, но по-близки до миниатюрата. Тяхната сюжетност (особено „Ел Кактус Анданте”) придава друг вид плътност, почти противостоене на ониричната същност на по-личните „парчета”.
  
Христина Мирчева завършва със стихотворението „Ускорени пейзажи”, което аз чета не толкова като „програмно” за книгата, колкото като финал. Като изчерпване на едно поетическо състояние. Като завършване на свят.

в-к Марица, 5-6 септ.2015, година XXIV, бр. 207, Литературна събота


Още по темата на сайта на в-к Марица тук