петък, 24 януари 2014 г.

Поражения


Трябвало е да чуя тази музика,
да изрека тези думи, сякаш са река, 
минаваща направо през мен, 
събаряйки всички ограждения.

Трябвало е да се промъкна против волята си тук
и треперейки да посегна към тази книга,
да я отворя, да гръмна с пистолета, скрит в нея,
ей така - във въздуха, без да разбирам защо.

Трябвало е да срещна този човек на пътя си,
да знам, че не трябва да спирам,
но да спра и да го заговоря,
а той да ми посочи хоризонта,
отговаряйки на моя въпрос как да продължа.

Трябвало е по-трезво да разчитам очевидните знаци,
вместо да се надявам.
И още много други неща.

Но защо? Все още предстои да разбера.
В някой друг живот, когато ще изям сърцето си
и ще остана напълно безчувствена към събитията,
музиката, думите, книгата и всичко останало.


хр.м

вторник, 14 януари 2014 г.

Обичам да говоря, но и не само


Обичам да говоря,
но и не само.
Да се излежавам на една страна,
но и внезапно да скоча.
Да побягна към теб.

Не съм Бог,
който задвижва света 
с едни думи.

Човек съм,
кошница от върви.


христина мирчева

петък, 3 януари 2014 г.