сряда, 31 август 2016 г.

"Ускорени пейзажи" в сп. Страница бр. 1/2016



Премиера- 11.11.2015, гал. Резонанс, Пловдив


Гергина Кръстева: "На път, но не и пътуващи или за някои наблюдения на лирическите книги от 2015 година"


Текстовете на Христина Мирчева от "Ускорени пейзажи" са побрани в прекрасно издание, оцветено от Румен Жеков, с чудесно заглавие, което, между впрочем, един крайно внимателен читател е можел да предвиди като поява, ако е чел внимателно предишната й книга, настойчиво ползваща думата „пейзаж”, за да обозначи състоянията си („Самотният бегач”„Последна вечер във Венеция”, „Недокоснат пейзаж”…)

Прибавям към всичко това и погледа, виждането/гледането отстрани, което в първата й книга е траен опит във възприемането на света. „Ускорени пейзажи” като че ли  допълва към тази способност усещане за някаква полезна дистанция и това е (може би) естествената граница на паметта, от позициите на която се мисли случилото се. Може би затова и така се появява и онова, което в новата книга на Мирчева е опит, отражения, протяжност, прозрачна радост, през които – като през стъкло или завеса, се ловят състояния. Или ехото от тях. Някаква особена опосредстваност в работата на сетивата се е появила в "Ускорени пейзажи" и утаената носталгия, която я съпровожда, ми е особено симпатична в поетиката на тази книга.  




Още по темата в блога: