четвъртък, 29 декември 2011 г.

Снежни нощи

снегът вали и през стъклото

оглежда се във сините планети

засипва ни в последния ни дом

---------------------------------------------------------------------------------

петък, 16 декември 2011 г.

понеделник, 12 декември 2011 г.

сряда, 23 ноември 2011 г.

Контрасти


Контрасти

На хоризонта в тъмното небето е оранжево.
Дъждът синее по студеното ти рамо.
-----------------------------------------------------------------------------


ина мирчева

вторник, 15 ноември 2011 г.

II - Загадки на желанието


БЕГЛЕЦЪТ

Всяка сутрин слизал по снежния склон
до железопътната линия - 
да гледа преминаващия влак:
заледения от висока скорост локомотив
и прикачените вагони.

Прозорците били така обвити в скреж -
дори при взиране не виждал мяркащи се фигури.

Нямало спирка в пущинака,
само тунел - надолу, надолу в дерето.

Навярно е искал да се качи в някое топло купе,
казваха съседите от разпилените по хълмовете къщи.

Да седне в очакване на подрънкваща количка с горещи напитки:
чай, кафе, кафе, кафе, чай...
Да размени банални реплики с пътуващите.

Кой не мечтае за такива срещи!

Какво го е водело всяка сутрин още по здрач -
когато всичко е примамливо възможно,
никой не можел да знае.

Нямаше и следа от него,
от онази последна, много студена заран,
няма го да разкаже.


МИНАВА НОЩ, МИНАВА ДЕН

Колко години сме заедно?

Вече не си говорим.

Само: как е детето, питаш сутрин.
Вечер ти отговарям: не е добре.

И пак на сутринта: какво има?
И аз вечерта: температура.

Всяка сутрин и всяка вечер
по две-три думи за нещо...

С какви криле отлетя любовта ни, къде отлетя?

Тази сутрин ти ме попита, къде отлетя.
До вечерта трябва да знам.

-----------------------------------------------------------------------------------

Ина Мирчева

събота, 12 ноември 2011 г.

I - ЗАГАДКИ НА ЖЕЛАНИЕТО

"Ерос и Психея", Антонио Канова


ПЯНАТА НА ДНИТЕ

Животът е велика бездна,
а аз загребвам и играя с кофичка за пясък.

Преливам океана в океана на сърцето.
Смесвам мрак със светлина
и тайни с тайни,
пясък с дни,
трева със смърт.

Смесвам и обърквам, и изграждам замъци,
в които мирно да живеем.

Да ме държиш в ръце и винаги да ми повтаряш,
колко ме обичаш,
да пишеш по дърветата,
че ме обичаш,
да дишаш и издишаш сладко с мен...

И аз да те убивам всеки път,
когато тръгваш.

Мигът е миг, за да не спре.

И ние няма да застинем като мрамор,
изваяни от хладния Роден,
стопени в бездната на чувствата.

И няма никой да изстреля към небето
за нас букети от оранжеви ракети.

--------------------------------------------------------
Христина Мирчева

вторник, 1 ноември 2011 г.

УРАВНЕНИЕ





Винаги тези дългоочаквани пътешествия
от точка А до точка В
по непознати траектории
с куфари, пълни с книги,
една четка за зъби и хавлия за лягане.

С колко километра 
трябва да се движи този автобус,
за да задмине залеза,
да има време да спрем за сандвичи
в крайпътния мотел
с писоари, встрани от магистралата,
безкрайни опашки от крайнонуждаещи се,
престаряла търговка на череши,
вещаеща лукаво нашето желание?

Кога ще стигнем?
Кога ще стигнем?

Никога не ми достига твоята сигурност.

Особено след разговора
с момичето от задната седалка
в прегладнелия късен следобед.

Колко врява в тези пътешествия!

Слънцето залязва и изгрява,
а ние пием портокалов сок
и се четем до онемяване
и до стопяване на скуката.

-----------------------------------------------------------------------------------------

Христина Мирчева

петък, 21 октомври 2011 г.

Октомври

ПОЗНАВАМЕ СЕ

Познаваме се 
преди тази среща на "колелото".

Макар да завиваме в различни посоки,
не можем да се забравим.

Знаеш, какво мисля.
Знам, какво казваш.

И когато пълнокръвното движение на пътя
ни срещне отново,
твоето сърце,ти казвам,
ще бъде мое завинаги.

СРЕЩА ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО

От прозореца се спускат облаци над нас -
да ни завият.
Да покрият телата ни като ризи,
изтънели от вятъра на сезоните.

Няма смелост за протягане на ръка дори през стъклото.

Отразени в огледалата,
толкова много свидетели
на вечната незавършеност!

Ако някога се срещнем,
ще изчезнат,
без да имат повод за размисъл
и подозрение.

ЗАКЛИНАНИЕТО НА МИДАС

Всичко да обърна в думи
и една сутрин да се събудя,
умираща от глад и жажда,
но доволна с високите залози
да спечеля най-сетне съцето ти.

------------------------------------------------------------------------------------------

Христина Мирчева

Нощ

Лесно е по линията...
Зная къде отивам.
Възможно е да не стигна.


Всички сме пътници.
С това жълто такси
пътуваме в една посока -
всяка вечер го снимам,
никога не ми омръзва.


Понякога то се обръща срещу мен
и ме подминава.
Уж се срещаме случайно
и се подминаваме.


Както ние с теб понякога
зад мокрите стъкла -
никой не ни вижда.
И ние никого не виждаме.


Кой ли иска 
да има край това пътуване!
Не и в топлата нощ,
не и в топлия дъжд.
------------------------------------------------------------------------------------------
Христина Мирчева

Юли

ПЛУВАНЕ ПО ГРЪБ В НАЙ-ГОРЕЩИЯ ДЕН ОТ ЛЯТОТО
Виждам само гълъбите над мен
и слънцето през крилете им.
След толкова махове всички ожадняваме.


 ИДЕАЛЕН ДЕН

Всяко лято ме захвърля в предишното, 
но едно най-вече,
когато летяхме заедно от разстояние.

 РЕКА

Всички пият от ръката ти, Господи,
даже осите.


 ОЛИМПИЯ
Драконът изплюва слънце
в лоното на падината.


ЗДРАЧ

Кое са облаци, кое - листа и клони...
Като във оня сън и топлина
при първи допир.


----------------------------------------------------------------------------------------
Христина Мирчева

Юни

асфалтова пустиня,
която трябва
да премина
----------------------------------------------------------------------------------
линията на живота -
сенчеста и гореща
----------------------------------------------------------------------------------
релсите,
за да вървим един до друг
----------------------------------------------------------------------
макове...
и тяхната жестока нежност
----------------------------------------------------------------------

една бреза
сред клоните на черните дървета
протяга вейки към небето
----------------------------------------------------------------------


светлината - кошер на оси,
които сутрин жилят
голото ми тяло
----------------------------------------------------------------

колко драми,
скрити зад листата...
---------------------------------------------------------------------------

Христина Мирчева

Май

НАЛИ ЗНАЕШ КАКВО E МАЙ
МАЙ Е ВРЕМЕТО ЗА ИЗКУПЛЕНИЕ
ИЗКУПЛЕНИЕ, ИЗКУПЕНО ОТ КНИЖАРНИЦИТЕ


издигам се и после падам
издигам се и падам
светът е гимнастически салон


да облечеш това тяло
така прекрасно тяло
може някой да се престраши
и да го купи


лежеше там един пияница
пройдоха
до витрината




няма да дочакат гости
тези маси
не и влюбени



но ти си заря за мен
тогава съм осветена
тогава сияя


снимам ги
а те се крият 
в дрехите от шумните листа




има време
до залеза на слънцето
когато ще заспим



старият град е
древна агора за жабите 


и едно грозно цвете
ще наднича винаги
през решетките

---------------------------------------------------------------------

Христина Мирчева