четвъртък, 5 април 2018 г.

Великден и много луни между клоните


Ако трябва да обясняваш снимка, значи нищо не си направил. Както в случая. Исках да хвана "затворено" и цифрата шест милиона седемстотин и деветдесет хиляди, за да предам иронията на случайното послание, допълнена от двете футболни топки по-долу, но мигащите лампички около табелката заслепяваха блендата. За да улавяш подобни мигове, особено в сумрак, си трябва и добра техника. Иначе какво от това.

И тогава си спомних картината от началото на деня, малко преди обяд, в магазина, на топлата витрина - няколко дребни стари дами, наредени на опашка, наредени, но и изпреварвани от други гладни желаещи. 

"Има ли леща?", попитах момичето зад щанда. "И ние чакаме лещата", с крехки гласчета се запровикваха старите дами. Толкова тихо - като някакви изпосталели врабчета. Лещата тук беше няма и 40 ст. за 100 грама. Всяка си носеше от вкъщи пластмасова кутийка, защото купешките кутийки бяха най-малко 8 стотинки, а имаше и по 20. Но домашните канчета... Домашните канчета бяха толкова плитки! Едва ли събираха и 300 грама от нещо си.

"Вчера лещата беше съвсем чорба", каза една от жените, "Ако и днес е така, отказвам се", заяви тя смело. "Ще се откажеш, но къде ще идеш!", каза другата и т.н. Дори и спорът не вървеше, защото всички бяха изгладнели. 



По-късно вечерта, когато влизам в огромния Кауфланд, виждам охранени хора с колички, които преливат от стоки - също като в онази противна реклама от автобусните спирки: безкрайно дълга количка, подобна на икарус, в чийто край дете с вдигнати от щастие ръце приветства майката, погрижила се за изобилието. Там, до тази реклама на същата спирка винаги седи или направо лежи на пейката един скитник. Познавам го - момчетата от пицарията крият за него в края на деня по една-две пици, а той живее в изоставените строежи зад кварталната поща. Бивш музикант, който все се зарича на спре пиенето и да започне начисто, много е сприхав. 



Ето, и на тази снимка също трудно се забелязва как нощната улична лампа "пали" рекламата на бензиностанция ГАЗПРОМ.



Много са смешни издължените като на жирафи тенекиени комини на някои от импровизираните кръчми в квартала, сковани набързо от кнауф, иначе с екзотични имена.

Паркингите пред магазините кипят от пристигащи и заминаващи автомобили - кошници с марули и репички, кесии с топли хлебчета с маслини и сусам, мрежи с агнешки главички, ребърца и чревца. Джоджен и пера от лук. Празникът наближава. Усещам го най-вече от черешата, чиито разпъпващи се клони всяка сутрин приветстват прозореца ми.



И много луни на небето, между клоните.




Христина Мирчева