петък, 13 април 2012 г.

Градинката, покрай която минавам всеки ден


Черното лале е копие, което ме пронизва.

Очите ми изтичат да го съзерцавам.
И винаги различно -
нежно, когато подминавам,
жестоко, отмъстително,
протегна ли ръка към него,
спокойно, хладнокръвно и сурово
заради моята покорност.

Цвете, черно цвете,
не знам какво е вече свобода.

Все пак! Сега за мене свободата е,
че те обичам.

неделя, 8 април 2012 г.

Прободеното време

7 април, 2012  

Ина Мирчева

Ina Mircheva
Снимка: aturkus

Знам, че не трябва,
но трябва да ти кажа нещо.

Да ти кажа ли?

Тази сутрин всичко се обърка.
Обърка се сутринта с вечерта
и мястото, където се събудих, не беше същото. 

Даже не знаех къде съм.

Висях неизвестно къде и знаех само, че съм там.
---------------------------------------------------------------

петък, 6 април 2012 г.

Опит да хвана слънцето с обектив


Снижавам се на моста,
за да хвана слънцето,
залягам, дебна, взирам се.

Едно разсейване, едно потрепване на пръстите,
загуба на равновесие, да кажем - даже малодушие -
и се изплъзва -
реката го изяжда с облаците.


-----------------------------------------------------------------------------------


ИЗВЪН

Дивият бадем
извън оградата  -
посят от вятъра и от мъглите,
израстък на изсъхналия си родител,
неискан, непланиран,
нежен и уплашен, 
смел, 
настръхнал,
разцъфтял -
целия дъждовен ден го съзерцавам от прозореца,
влюбена във неговата снимка
на фона на забуления хълм.

-----------------------------------------------------------------------------------------