вторник, 1 ноември 2011 г.

УРАВНЕНИЕ





Винаги тези дългоочаквани пътешествия
от точка А до точка В
по непознати траектории
с куфари, пълни с книги,
една четка за зъби и хавлия за лягане.

С колко километра 
трябва да се движи този автобус,
за да задмине залеза,
да има време да спрем за сандвичи
в крайпътния мотел
с писоари, встрани от магистралата,
безкрайни опашки от крайнонуждаещи се,
престаряла търговка на череши,
вещаеща лукаво нашето желание?

Кога ще стигнем?
Кога ще стигнем?

Никога не ми достига твоята сигурност.

Особено след разговора
с момичето от задната седалка
в прегладнелия късен следобед.

Колко врява в тези пътешествия!

Слънцето залязва и изгрява,
а ние пием портокалов сок
и се четем до онемяване
и до стопяване на скуката.

-----------------------------------------------------------------------------------------

Христина Мирчева

Няма коментари:

Публикуване на коментар