Нощ

Лесно е по линията...
Зная къде отивам.
Възможно е да не стигна.

Всички сме пътници.
С това жълто такси
пътуваме в една посока -
всяка вечер го снимам,
никога не ми омръзва.

Понякога то се обръща срещу мен
и ме подминава.
Уж се срещаме случайно
и се подминаваме.

Както ние с теб понякога
зад мокрите стъкла -
никой не ни вижда.
И ние никого не виждаме.

Кой ли иска 
да има край това пътуване!
Не и в топлата нощ,
не и в топлия дъжд.
------------------------------------------------------------------------------------------
Христина Мирчева