вторник, 15 ноември 2011 г.

II - Загадки на желанието


БЕГЛЕЦЪТ

Всяка сутрин слизал по снежния склон
до железопътната линия - 
да гледа преминаващия влак:
заледения от висока скорост локомотив
и прикачените вагони.

Прозорците били така обвити в скреж -
дори при взиране не виждал мяркащи се фигури.

Нямало спирка в пущинака,
само тунел - надолу, надолу в дерето.

Навярно е искал да се качи в някое топло купе,
казваха съседите от разпилените по хълмовете къщи.

Да седне в очакване на подрънкваща количка с горещи напитки:
чай, кафе, кафе, кафе, чай...
Да размени банални реплики с пътуващите.

Кой не мечтае за такива срещи!

Какво го е водело всяка сутрин още по здрач -
когато всичко е примамливо възможно,
никой не можел да знае.

Нямаше и следа от него,
от онази последна, много студена заран,
няма го да разкаже.


МИНАВА НОЩ, МИНАВА ДЕН

Колко години сме заедно?

Вече не си говорим.

Само: как е детето, питаш сутрин.
Вечер ти отговарям: не е добре.

И пак на сутринта: какво има?
И аз вечерта: температура.

Всяка сутрин и всяка вечер
по две-три думи за нещо...

С какви криле отлетя любовта ни, къде отлетя?

Тази сутрин ти ме попита, къде отлетя.
До вечерта трябва да знам.

-----------------------------------------------------------------------------------

Ина Мирчева

Няма коментари:

Публикуване на коментар