понеделник, 8 януари 2018 г.

Къде са резачките, никой не го е грижа





Дървета и храсти са бухнали
в тялото на реката –
ако тръгне пороят,
ще погълне деца и ниви,
отломъци и цели къщи.
Къде са резачките, никой не го е грижа.

А някога имаше водопади от двете страни –
пръскаха безценни бисери долу върху прасетата,
милиарди  духове от отвъдното са намирали нощем телата си
под кипящите водопади.

Как всичко прелива, когато е диво,
непредсказуемо в пътя си,
заплатено като гъсти коси,
впито като нокти в месото -
писък за дъжд,
който ще ни помете без помен.

Август, 2017 година, Св. Спас





Христина Мирчева




Няма коментари:

Публикуване на коментар