Спира винаги на бензиностанцията да зареди и да изпие едно кафе. Обича миризмата на бензин и шума от кафе машините. И това да остава анонимен, но не и сам. Винаги го е изумявало колко различни са преминаващите, трогва се от богатството в разнообразието на видовете. Не разбира, например, как някои предпочитат кафето със захар, след като за него е непредставимо подобно небрежно отношение към аромата на тъмната и топла течност. И все пак няма нищо против - всички тези хора са му напълно непознати, няма да се налага да спори с тях и да ги убеждава кое е правилно. Само ще ги наблюдава, преди отново да потегли по магистралата.
Светещите колонки, осовата линия, мантинелите, крайпътните заведения за бързо хранене с огромните светещи реклами...Боже, не е вярвал, че някога ще доживее да види цялата прелест от могъществото на строителните компании - работниците с жълти каски и светлоотразителни гащеризони. Мощните багери и високите до небето кулогранове. Кулокрановете - винаги са му приличали жирафи с изящни шии. Усмихва се на това сравнение. Самотата го гнети, но богатството на изминаващия живот го изпълва с упование.
Колко остава още, колко още до края на това пътуване?
Х.М.
Няма коментари:
Публикуване на коментар