събота, 11 ноември 2017 г.

Водеща светлина от миниатюрно фенерче


Наблюдавам през рамото на високата жена. Тя е няколко пъти по-висока от мен - като гигантите от Аватар, главата й, покрита с тъмно наметало като при скърбящите мадони, се губи в мрака на атмосферата и все пак наблюдавам през рамото й. 

Не си давам сметка за нелогичната асиметрия заради поразяващата гледката отвъд. Безкрайна олтарна стена. Вместо икони - образи на десетки хора - мъже, жени и деца - част от фина дърворезба. Тъмно е, но водеща светлина от миниатюрно фенерче осветява ту едно, ту друго място от олтара. Образите в осветения кръг оживяват - някои крещят с облещени очи, други са свели поглед надолу и мълчат, трети ридаят безутешно. 

Високата жена е едновременно утеха и преграда към свят, в който не трябва да пристъпвам. От дверите излиза онова момче - съвсем обикновено на вид - със суичър като всички останали. Когато попада във фокуса на фенерчето, успявам да го видя като през ренген и това, което виждам, ме кара панически да затворя очи. Все пак очите ми остават широко отворени - с такива очи като деца слушахме страшните истории, които си разказвахме един на друг в импровизираните индиански палатки след играта на "стражари и апаши".

Когато доближава ябълката към устата си, успявам ясно да се видя подробности от черепа му и гръбначния стълб, който като дракон спуска опашката си надолу. После нехайно и с наслада То отхапва от ябълката.




04 - 05 ноем. 2017

Х.М.

Няма коментари:

Публикуване на коментар