В съботната ранна утрин, както много отдавна не беше ми се случвало, тръгнах на лов за снимки в близкия парк. Това радикално действие беше предизвикано от фантастичната гледка от прозореца на моята стая.
Пейзажът пред мен беше потънал в мъглива светлина. Дърветата, до скоро зелени, за една нощ сякаш бяха добили цвета на зрели дюли - уханни и златисти. Влагата от нощния дъждец придаваше на листата огледална повърхност, която като откоси връщаше благодатната светлина обратно в ефира.
Ако затворя очи и опитам да си представя рая, то той би изглеждал точно така.
Ако затворя очи и опитам да си представя рая, то той би изглеждал точно така.
Какво е да живееш в необозримо имение и нищо да не нарушава покоя на природата от дървета и животни, неподозиращи за съществуването на човека? Само стадо елени по хълмовете в далечината.
Последен ден от неискащата да си тръгне есен. Дълбока следа в сърцето ми.
Х.М.
Няма коментари:
Публикуване на коментар