Христина Мирчева: "Минава нощ, минава ден" - "Бягство"

Твой е денят и Твоя е нощта
 (Надпис върху литография от 17 в.)


                                                                    I. БЯГСТВО 

  ПЯНАТА НА ДНИТЕ

Животът е велика бездна,
а аз загребвам и играя с кофичка за пясък.

Преливам океана в океана на сърцето.
Смесвам мрак със светлина
и тайни с тайни,
пясък с дни,
трева със смърт.

Смесвам и обърквам, и изграждам замъци,
в които мирно да живеем.

Да ме държиш в ръце и винаги да ми повтаряш
колко ме обичаш,
да пишеш по дърветата,
че ме обичаш,
да дишаш и издишаш сладко с мен...

И аз да те убивам всеки път,
когато тръгваш.

Мигът е миг, за да не спре.

И ние няма да застинем като мрамор,
изваяни от хладния Роден,
стопени в бездната на чувствата.

И няма никой да изстреля към небето
за нас букети от оранжеви ракети.


БЕГЛЕЦЪТ

Всяка сутрин слизал по снежния склон
до железопътната линия –
да гледа преминаващия влак:
заледения от висока скорост локомотив
и прикачените вагони.

Прозорците били така обвити в скреж –
дори при взиране не виждал мяркащи се фигури.

Нямало спирка в пущинака,
само тунел – надолу, надолу в дерето.

Навярно е искал да се качи в някое топло купе,
казваха съседите
от разпилените по хълмовете къщи.

Да седне в очакване на подрънкваща количка
с горещи напитки:
чай, кафе, кафе, кафе, чай...
Да размени банални реплики с пътуващите.

Кой не мечтае за такива срещи!

Какво го е водело всяка сутрин още по здрач –
когато всичко е примамливо възможно,
никой не можел да знае.

Няма и следа от него,
от онази последна, много студена заран.
Няма го да разкаже.


МИНАВА НОЩ, МИНАВА ДЕН

Колко години сме заедно?

Вече не си говорим.

Само: как е детето, питаш сутрин.
Вечер ти отговарям: не е добре.

И пак на сутринта: какво има?
И аз вечерта: температура.

Всяка сутрин и всяка вечер
по две-три думи за нещо.

С какви криле отлетя любовта ни, къде отлетя?

Тази сутрин ти ме попита къде отлетя.
До вечерта трябва да знам.

 
ПАСТОРАЛ

Живеят щастливо –
с къща и две деца.

Гората е съвсем наблизо –
могат заедно да играят на воля.

Но не играят.

Тя стои вкъщи и гледа през прозореца,
докато бели картофи,
бърка яйца,
мечтае безполезно...

Мие чинии, мечтае безполезно,
докато той отива на работа,
печели пари,
спи със секретарката...

Да продадем всичко и да заминем,
казва тя веднъж,
някъде, където и да е.

Добре, казва той.

Но и двамата знаят,
че това са напразни обещания.
Стратегия за объркване на врага.
Отдавна изтъркана тактика.

Татко седи и гледа двете деца
как играят в гората.

Но мама я няма.
Дори на прозореца.
Обръщат поглед натам,
взират се – няма.

Даже полъх от вятър.

 
САМОТНИЯТ БЕГАЧ

Не искаше да е самотен бегач
на дълги разстояния.

Затова тичаха заедно – дишаха дълбоко,
минавайки през годините, през различни пейзажи.

слънца луни слънца луни

После спря да я вижда до себе си.
Уморена, изостава, за да си поеме дъх –
така си казваше.

Беше я изгубил някъде по пътя.

Не искаше сам да продължава.

Падна и остана да лежи
с очи, отворени към хоризонта,
с надежда някоя заран тя да пробяга край него.

Първа част "Бягство" от стихосбирката на Христина Мирчева

© Христина Мирчева – автор, 2012
© Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2012

МИНАВА НОЩ, МИНАВА ДЕН

Българска, първо издание
Редактор: доц. д-р Жоржета Чолакова
Коректор: Гергана Иванова
Художествено оформление и корица: Георги Чепилев
Илюстрации: Стилиана Георгиева - Stella
Предпечатна подготовка: Цветелина Сотирова

Печат и подвързия: УИ „Паисий Хилендарски“
Пловдив, 2012
ISBN 978-954-423-750-9