понеделник, 11 юни 2012 г.

По повод един пороен дъжд преди разсъмване



Вие всички - в люлката на съня,
сте мъртви. 

Излишен е дъждът и песента на птиците след потопа.
Излишна е моята милост и моята любов.

Но не и споменът ми за вас -
разпилени сте като снимки и после събрани в албум,
скрит дълбоко в скрина на паметта.

Защо е тази необятна самота?

Викам и никой не чува,
плача, а те се смеят насън,
не знаят какво ги чака.

Ето, вече заран е.

Събудете се и елата при мен
да ви прегърна за последно.

 ----------------------------------------------------

Христина Мирчева

Няма коментари:

Публикуване на коментар