четвъртък, 6 февруари 2014 г.

Жълтият мотел


Влизам в съня и
влизам в сграда, като вървя по коридор.


По етажите нагоре,
стотици са стаите, обзаведени с дюшеци,
нахвърлени по земята.


Стените нямат дори от онези картини,
които иначе могат да бъдат видени на подобни места.


Децата от стаите викат към мен,
удрят с длани по прозорците.
Разбирам, че са в беда.


Страхът ги прави да изглеждат малки.

Ще ви помогна, казвам, само да се измъкна оттук.

Тръгвам в обратна посока.

След дълго лутане, което винаги ме отвежда до улици без изход,
до отчаяние и паника, най-сетне излизам,
успявайки да запомня пътя по пътя на метафизичната логика.


Вече съм до железопътната линия и виждам влака,
идва към мен.

Но не сега! Аз съм длъжна.

Връщам се обратно, за да се срещна с децата и да ги изведа.
Ще успея ли?


В крайна сметка тръгвам от съня, а те остават там.





христина мирчева


Виж и тук

Няма коментари:

Публикуване на коментар