четвъртък, 4 октомври 2012 г.

И пак беше лято

Дървото е с очи,
ечи 
гласът на тъмнината.

Паяк,
смазан от тонове,
вечен гост на тази история. 
Всеки звук е важен
в пустотата,
даже ехото от сенките.

---------------------------------------------------------------------------------

и





Публикувано от в
Етикети: ,

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)