неделя, 17 януари 2016 г.

Снегът е милост


Снегът е милост към тъмните ми дни.
Към камъка и към желязото, които огънят остърга
в празничната нощ.
Към изгорелите до корена дървета,
към пепелището на този град и тази битка.

Сега едва разбирам - снегът е милост
дори във своята безмилостност към босите бездомници,
към бедните и недохранени деца на моя град.

Снегът ще ми прости опустошеното поле на дните,
на урвите и бездните и на утробите сред планините,
на голия пейзаж без птици.

Ще ме приспи с отворени очи в студения си пламък,
ще иска да започне всичко отначало.



Х.М.

Няма коментари:

Публикуване на коментар