Сънувам ги на площад Славейков, седнали на пейката до двете бронзови фигури. Тъмно, но не късно. Търговците все още се надяват на някой и друг алъш-вериш. В краката на мнозина от тях се търкалят празни пластмасови чашки от кафе или малки пресушени бутилчици от алкохол - водка, уиски, мента, предимно сайвой клуб, което говори за печалната картинка в търговията с книги.
В края на есента е, почти зима, но двете млади жени седят без връхни дрехи и разговарят. Разговорът се превръща в разгорещен спор - коя от двете е наистина бременна. Едната е вече с две деца, а другата само с едно - така че предимството е на тази с едното дете. Сякаш става въпрос за строг ред, който трябва задължително да бъде спазен. Спор, който може да бъде разрешен единствено и само от Соломон, но той се крие в многотомника от съседната сергия, уморен от всичко преживяно, от целия еклисиаст.
През ренгена на съня виждам, че бременността е по-скоро желана, отколкото истинска. Потиснато желание, избуяло до размерите на хидра и помрачило разума. Жената е готова на всичко - дори на мъж, когото не обича, заради играта и съревнованието. До момента резултатите са изравнени, но точно тук нещата куцат и грешката трябва на всяка цена да се поправи, за да минат играчите на следващо, по-високо ниво.
Като жокер изскача един от жреците, който стреля по мишените със скрита енергия.
Но това не е Соломон, извикват в един глас жените. Явната несправедливост и разочарованието отново ги обединява в метафоричен феминистки заговор и те напускат сцената.
Сънят продължава още няколко секунди с изоставената пейка в кадър.
Х.М.
Няма коментари:
Публикуване на коментар