вторник, 27 август 2013 г.

Непремълчано


В събота и неделя бяхме на село.  

В ранната пролет от енергото ни призоваха час по-скоро 
да преместим таблото от къщата на улицата, за да се
разплащаме навреме, а не със закъснение. 

И сега като отиваме със Стела, първо включваме хладилника, 
който изтрещя и ни изплаши. 
После партигрилът се нажежи до червено и веднага го изключих. 
Започнах да разбирам, че не всичко е както трябва, но пак
изчаквам - тук електричеството е променливо и понякога се засилва.

Привечер навън е най-прохладно. Седим, похапваме и правим снимки. 
Съседите, весели братовчеди с басейн,
барбекю и всички блага на цивилизацията, приемат гости във вилата близнак.
Започна да притъмнява и решихме, 
че е време да включим осветлението и тогава крушките започнаха да гърмят
една след друга. 

Както и да е. 
Момчетата от енергото пристигнаха към полунощ с един бял микробус и голяма стълба. 
Помолих ги да измерят електричеството в контактите. 
И онзи с червената фланелка само дето не припадна. 
После се оказа, че вместо една фаза и зануляване имаме две без зануляване. 

Какво точно означава това, никой не се реши да ни обясни. 

От компанията на веселите съседи някой подхвърли, че си било чиста бомба.
После се оказа,
че и жиците долу към водоема са оплетени и от това положението съвсем се усложнило. 
На следващия ден към обяд всичко приключи щастливо. 
Замислих се по този повод за неясните изявления, 
че над нашата родина тегне черна магия. 

Но ето каква е тази магия - 
някой някъде не си е свършил работата както трябва, 
а някой друг, докато те гледа в очите, мисли
само за това, как лично ти се вписваш в неговата схема за ограбване.

ХРИСТИНА МИРЧЕВА

Още в Лит.вестник тук 

Брой 24
26.06-2.07.
2013
Год. 22

Няма коментари:

Публикуване на коментар