Винаги са ме занимавали дребните утехи и какво вино е подходящо за тях. Днес например за първи път, не е за вярване наистина, приготвих нещо превъзходно - руло Стефани. Прелистих доста рецепти и в крайно сметка се спрях на мамината - само по спомени, за съжаление. Руло Стефани без доматен сос не ми го хвали. Цялата сила на рулото е в соса, който умея и насън. Тайната на доматения сос е в лъжичката захар преди солта и в премереното количество чеснови скилидки, както и в това до каква степен го оставиш на мазнина. А тайната на рулото е в кимиона и киселите краставички - наистина кисели обаче, както и в настъргания лук и в кашкавала, за който трябва да внимаваш да не прегаря, трябват му само две-три минути и е готов.
Както се вижда от картинката цялата работа е доста кървава - особено в присъствието на червено вино. Затова винаги добавям и няколко бучки лед за ужас на тези, които твърдят, че червено вино се пие "на стайна температура". Глупости.
Къде по-бързо и лесно е традиционното пюре от картофи с натрошено сирене, придружено от задължителната салата - марули, пресни краставички и домати, обогатени с гръцки маслини и достатъчно количество зехтин и ябълков оцет. Този път направих пюрето само със слънчогледово олио поради липса на масло, но така даже е по-добре. И какво? Бяло вино, много ясно. С още повече лед. Чиста работа.
Х.М.
Няма коментари:
Публикуване на коментар