Черното лале е копие, което ме пронизва.
Очите ми изтичат да го съзерцавам.
И винаги различно -
нежно, когато подминавам,
жестоко, отмъстително,
протегна ли ръка към него,
спокойно, хладнокръвно и сурово
заради моята покорност.
Цвете, черно цвете,
не знам какво е вече свобода.
Все пак! Сега за мене свободата е,
че те обичам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар