петък, 13 април 2012 г.

Градинката, покрай която минавам всеки ден


Черното лале е копие, което ме пронизва.

Очите ми изтичат да го съзерцавам.
И винаги различно -
нежно, когато подминавам,
жестоко, отмъстително,
протегна ли ръка към него,
спокойно, хладнокръвно и сурово
заради моята покорност.

Цвете, черно цвете,
не знам какво е вече свобода.

Все пак! Сега за мене свободата е,
че те обичам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар