към тихите затвори,
където ще умрем наистина
в последната илюзия -
чух една жена да казва,
по-малка от дете във старостта си
да говори.
Каза,
че асфалтът е река,
която ни поглъща,
някой от онези й разбил главата
и откраднал всичко.
Жалко, казва,
че е толкова красиво.
----------------------------------------------------------------------------------------
ина
сн. личен архив
Няма коментари:
Публикуване на коментар