вторник, 20 декември 2016 г.

Проекция в проекцията на съня, миг преди планирания удар

 Rajasthan, India

Тъпо е да разказваш сънища, когато всички останали го правят. Да, наистина много е тъпо. Обаче не мога да не разкажа този сън.

Сън на разложено животно в центъра на странно обиталище от онези, които постоянно се явяват и в литературата. Обиталището напомня архитектурните кошмари на Пиранези, използвани и от създателите на "Името на Розата". Лабиринт от стълби, които не водят никъде, защото започват от нищо и си принуден да обикаляш в кръг в един лабиринт, от когото няма измъкване.

От огромното животното, което в съня се зумва до визуализация и на най-дребния детайл, излизат червеи и зловония.

Но по-непоносим от всичко е страхът от неяснотата и страхът от страха на останалите, които се крият зад прозорците на тази недонаправена цитадела - здрава във вътрешните си стени и прилична на руина, погледната отвън.

Животното впрочем изглежда да е все пак прояден човек в гигантски размери.

После сънят се пренася в едно от жилищата, в което виждам собствената си проекция, унесена в сън, а до главата й малка масичка с наргиле и чашка с неясна течност, прилична на ликьор.

Въпросът е дали ще се събудя миг преди онези да са сипали от отровата в крехката кристална чашка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар