Старият плет, крадците на праскови и дървото, огряно от светлина
В късния следобед тръгнахме покрай стария плет, за да стигнем до градината с ниски прасковени дръвчета и да си откраднем от плодовете.
Каква беше изненадата ни, когато видяхме, че дръвчетата са оградени с тел, навярно лъскава преди, но сега съвсем ръждясала, опасна и опасваща желаната цел.
Нищо друго не ни оставаше, освен да ги снимаме, усещайки примамливия вкус в устите си и така да запазим поне спомена. Не че не можехме да се пресегнем, не, но решихме да се съобразим със забраната.
После продължихме по пътя. Видяхме едно дърво в далечината под хълма, огряно от слънце:
Огряно от слънце, но въпреки това толкова самотно! Все пак не тръгнахме натам да го прегърнем. Само продължихме по познатия път назад, който се губеше в светлината на залеза.
Христина Мирчева
Няма коментари:
Публикуване на коментар