Филм

Започна да ми разказваш за онзи филм от ранното ти детство,

когато видяхме съселът да лети над главите ни –

истински акробат, по  тънкото въже на жицата.

Електрическият стълб е прогнил от дъжда на времето.

Но съселът е неизменен като весел съсед.

Или това е детето на онзи предишен, или пра-правнукът му?

Но как, когато винаги е сам – дребен, сребристо сив,

с опашка по-голяма от тялото.

Ето, сега се радва, че най-сетне сме тук -

има публика в необятната шир.

Поклаща се леко, скача в клоните на отсрещния храст.

Очите му светват, прицелват се в нас.

Та да ти кажа, те са седем, родени от алхимията,

но за да получат желаното,  дават в същата доза.

Ще получат, но и още толкова ще изгубят.

Тоока-коока.

Битката е неравна,

битката е да върнат телата си и да живеят вечно.

Но защо им е, питам аз, вечен живот.

Как защо, всеки иска да живее вечно, то се знае.

Не и аз.

Става все по-тъмно.

Почти осъмваме, сковани на двата стола от хищния хлад,

после падаме в лодките на леглата,

плуваме по реката на съня до другия ден.

опитомената лисица, август 2013

Христина Мирчева
6 август 2015