четвъртък, 6 август 2015 г.

Любовта трае...колко?

Ето че заваля най-сетне. 



Ще го запомня този дъжд. Не само заради налитащите като мухи горещини, но и заради падането. Най-вече заради падането. 

Излизам на терасата да просна прането - но не изцедено, защото всичко е на ръка, а мокро и преливащо от оранжевото легенче, и - джжжъд, цялата тераса във вода от шуртящия, да не кажа облекчително, дъжд, как да не падне човек. Късите черни панталонки кацнаха върху главата ми. А после и саксията падна. Чисто и просто не съм поляла цветето само един следобед, то натежало напред с почти показалите се на въздух корени, изсъхнало съвсем горкото и жадно за вода. Саксията се разпарчетоса, разбира се, но цветето по чудо оцеля. И да знаете, че стават чудеса.

Ех, как сладко притъмня и почерня небето, как светнаха прозорците на сградите отсреща - вижда се: народът щъка насам-натам без да подозира, че прозират прозорците без пердета. Кажи-речи голи са всички, по едни гащи само. Ами топло е, да му се не види.

И после си свалих пиратски филм на смешния Бегбеде. "Любовта трае три години" със сладура Гаспар Пруст. Основното тук е големият нос. И, Бегбеде, ако питаш мен, по-добре прави филми и спри да пишеш. Сам си го казваш и във филма, нали. Но кой ли пък ме пита! И да не ме питате, ще ви кажа - мацките във филма са много по-готини - жена, любовница, майка, издателка, че дори и девойчето със сърфа. 

Време е за г-н Монк. И за Хаваите. Всичко уж е като на кино, но да видим какво се случва там наистина.


Горната снимка е моя, но този фототапет е първата попаднала ми картинка в интернет