Отражения: Дневник от скука I
Мъртъв ден –
също като вълнението, което предстои. И баничките се оказват не чак толкова
вкусни. Вечният проблем за глада, за търсенето и намирането на храна, която е
уж в изобилие, но от която нищо не можеш да избереш. Решавам днес да обядвам прилично в някой ресторант, но още със сядането и бързия преглед на менюто, се отказвам. Сервитьорката,
накуцваща жена на възраст, която се задъхва, ме прогонва зло с думите: Ще
чакаш! Вижда се, че и мнозина други по масите наоколо чакат. Не и аз.
Може би пържени
картофи от близкото капанче със занемарен вид, което се обслуждва от възрастнен
мъж, пристрастнен към пушенето и пиенето на бира и от неговия меланхоличен син с
едър корем и къси гащи, невидели вода и сапун от миналото лято? Тъкмо си мисля, че
положението в кухнята със сигурност е още по-трагично, когато оттам изскача
друг младеж, по-слабо копие на първия. Най-вероятно вътре майката пържи до
припадък. Опитвам се да не гледам ръцете с кални нокти, които ми приготвят поръчаното, все пак е със щипки, нали, успокоявам гласа на погнусата си аз, един глас - ту строг, ту нежен, с когото си общувам най-вече в кухнята.
Към картофите добавям калмари. Пловдивските заведения
са класи над тези тук, мисля си по пътя. Например онова спретнато квартално заведение с бързи като оси сервитьори и блестящи чаши, вилици и лъжици! Къде ти! Храната все пак поне е топла. Вече на терасата в хотела, където съм разположила скромното морско "гурме", наблюдавам как долу на пушещото барбекю обядът на двете семейства с малки деца прелива в обилна вечеря от гигантски порции салати и всякакви канибалски удоволствия, а децата – жилави и
енергични за разлика от родителите си, не могат да се наситят на водната забава
– очила за подводно плуване, шнорхели и дюшеци...
Мисля за вълните този ден, за гмуркането под вода. Гмуркаш се и чакаш вълната да отмине, така се спасяваш от ударите и пораженията, а и е забавно да излъжеш дори за миг непредсказуемите водни набези.
Забавляваш се, крещейки на воля без страх, че някой може да те чуе, защото тези до теб също крещят. После подскачаш дълго на
един крак, докато се увериш, че водата от ушите е изтекла.
Утре може би
ще отида до Несебър. Ще видя къщата на леля Еленка, където отсядахме със
Стела през 2012 и 2016 г. Старата къща е забележителна с терасите си, надвесени над
водата и над покривите, обиталище за постоянно пикиращи и отлитащи отново
гларуси, привлечени от кухненските аромати на близките ресторанти, възвестяващи с писъци радостта си от плячката.
До къщата
има и приятно бистро с жива музика, където възнамерявам да седна, а после да потърся и
тениска с акули за Стела.
Тази вечер комиксите са на тема „Голямата вълна. Флаг червен“.
Х.М.
12 август 2019
10 - 16 август 2019
Няма коментари:
Публикуване на коментар