Рекламни табели стърчат като шии на футуристични птици,
по главите им - накацали куци прожектори.
Клечат безцелно за компания.
Времето е спряло между ръждата и винила,
отрупан с надписи и приканвания:
изход, вход, купи, продай, мини напред, дай назад -
като във весел танц.
Има и кафене под изкуствените палми, потънали в сняг.
Преди бяха младите,
сега вдигат врява бъдещи клиенти
на разни агенции с тъмни занимания - няма друго бъдеще освен това.
Все пак празниците предстоят.
Жена на неясна възраст продава цветя в подлеза,
плаче от студ. Нощем сънува
вехти патерици да танцуват с хризантемите.
Х.М.
