Къде са резачките, никой не го е грижа

Дървета и храсти са бухнали

в тялото на реката –

ако тръгне пороят,

ще погълне деца и ниви,

отломъци и цели къщи.

Къде са резачките, никой не го е грижа.

А някога имаше водопади от двете страни –

пръскаха безценни бисери долу върху прасетата,

милиарди  духове от отвъдното са намирали нощем телата си

под кипящите водопади.

Как всичко прелива, когато е диво,

непредсказуемо в пътя си,

заплатено като гъсти коси,

впито като нокти в месото -

писък за дъжд,

който ще ни помете без помен.

Август, 2017 година, Св. Спас

Повече в блога на Софийски салон за поезия тук

Христина Мирчева