Стъпки в шекерения сняг
Стъпките в шекерения сняг ми напомнят извънредно редките посещения в цирка. Покрай редовете, докато лъвовете се прозяваха отегчено, минаваха чичковци със смешни кепета и бели престилки и раздаваха памук и крем във вафлени цилиндри. Но най-обичах онзи номер, когато излизаше един дребен, извънредно жилав и силен човек, лягаше и през него минаваше кола. Тогава изтичвах навън и повръщах в снега.
Машина за кафе, погледната отгоре
През лятото тук се събират мъжете от махлата. Не знам защо до машината за кафе, след като всеки един от тях държи и поклаща между показалеца и средния пръст бутилка изпотена Kamenitza. Вечер продължават в гаража на Павката. Приятен шум, който напомня, че все още някъде по света съществуват общности.
Уиски с лед
Ясно е, че при обилните снеговалежи уискито не се нуждае от лед, а само от здраво пиене.
Не кой знае какъв булевард
Красиво и полезно. И гордост за булеварда е този мощен фар, който пази от катастрофи и предизвиква задръствания заради ленивата стъпка на някой опак съсед. Повечето са такива. Да чакат, казва съседът на прииждащите колони от двете страни и спира с кучето точно по средата. Но в полунощ, разбира се, всичко е спокойно. Все пак - не кой знае какъв булевард.
Х.М.
