Пътуване с влак до морето

Лежахме в лятото

и лятото разливаше плътта си

с ухание на дерайлирал влак.

Пътувахме в
море от диви макове

и по сърцата ни избиваха петна.

И релсите нарязваха телата ни.

Унесени от монотонен звук,

усмивките приличаха на спомени

след битките за нечия любов.

Небето ли?

Небето беше жизнено

със ведрите си облаци над нас -

армади от въздушни кораби

приветливо ни махаха с платна.

В съня, преди в съня да се прегърнем,

видяхме ускорения пейзаж.

И сините, облени в светлина полета

в прозорците на нашия живот.

--------------------------------------------------------------------------------

Христина Мирчева