Скъп спомен е отминалата зима,
когато снимах снежните пейзажи
и линии се преплитаха в далечината -
железопътни, телефонни, линии на дланта -
съдбовни линии,
а светлинките мигаха предупредително.
Така студено ясно беше,
така безмилостно открито,
лишено от надежда -
като в онези европейски филми
с неизвестен край,
че не усещах болка при замръзване.
Но ето, идва пролетта
и тръгват сладките води от планините,
потичат към града,
заливат каменното дъно на реката,
шептят, бушуват, викат в надпревара -
да изрекат, което цяла зима са стаявали.
И любовта е разрушителна
в разцъфналите клони на дърветата.
една жена допушва последната цигара,
облегната на парапета,
загледана в реката,
други двама, прегърнали едно момиче,
потъват в мрака.
Сергиите за цветя затварят,
светят кръчмите и приютяват жадните.
Какво, ако поне за малко е възможно
да бъде всичко по местата си.
----------------------------------------------------------------------
