Отново и пак за снега

----

Глобусът на уличната лампа -

моята Земя, осветява

тъмните прозорци на Вселената.

Видях бездомника на пейката -

студеният му дом,

очите му прогарят всяка нощ съня ми.

----

Колите спят в хралупите

и паркингът е празен.

Работи само денонощната аптека

за самотници.

----

Захвърлен,

чадърът е тяга

към долната земя.

Или ладия за влюбени в снега.

---------------------------------------------------------------------------

ина

За клоните на едно дърво, липсващо вече в пейзажа

24 февруари, 2012

Христина Мирчева

Снимка: *clairity*

Клоните са снимки –
натежели от снега,
отлитат.

http://www.public-republic.com/magazine/2012/02/83524.php 

Една жена говореше на глас

Возят ни
към тихите затвори,
където ще умрем наистина
в последната илюзия -
чух една жена да казва,
по-малка от дете във старостта си
да говори.
Каза, 
че асфалтът е река,
която ни поглъща,
някой от онези й разбил главата
и откраднал всичко.
Жалко, казва,
че е толкова красиво.

----------------------------------------------------------------------------------------

ина
сн. личен архив

Книга, забравена на терасата

Книгата е на вълни -

море от страници

след нощния порой.

---------------------------------------------------------------------------------
ина
сн. Личен архив