 |
| Премиера- 11.11.2015, гал. Резонанс, Пловдив |
Гергина Кръстева: "На път, но не и пътуващи или за някои наблюдения на лирическите книги от 2015 година"
Текстовете на Христина Мирчева от "Ускорени пейзажи" са побрани в прекрасно издание, оцветено от Румен Жеков, с чудесно заглавие, което, между впрочем, един крайно внимателен читател е можел да предвиди като поява, ако е чел внимателно предишната й книга, настойчиво ползваща думата „пейзаж”, за да обозначи състоянията си („Самотният бегач”„Последна вечер във Венеция”, „Недокоснат пейзаж”…).
Прибавям към
всичко това и погледа, виждането/гледането отстрани, което в първата й книга е
траен опит във възприемането на света. „Ускорени пейзажи” като че ли допълва към тази способност усещане за
някаква полезна дистанция и това е (може би) естествената
граница на паметта, от позициите на която се мисли случилото се. Може би затова
и така се появява и онова, което в новата книга на Мирчева е опит, отражения,
протяжност, прозрачна радост, през които – като през стъкло или завеса, се
ловят състояния. Или ехото от тях. Някаква особена опосредстваност в работата
на сетивата се е появила в "Ускорени пейзажи" и утаената носталгия, която я
съпровожда, ми е особено симпатична в поетиката на тази книга.
Още по темата в блога:
