Трябвало е да чуя тази музика,
да изрека тези думи, сякаш са река,
минаваща направо през мен,
събаряйки всички ограждения.
Трябвало е да се промъкна против волята си тук
и треперейки да посегна към тази книга,
да я отворя, да гръмна с пистолета, скрит в нея,
ей така - във въздуха, без да разбирам защо.
Трябвало е да срещна този човек на пътя си,
да знам, че не трябва да спирам,
но да спра и да го заговоря,
а той да ми посочи хоризонта,
отговаряйки на моя въпрос как да продължа.
Трябвало е по-трезво да разчитам очевидните знаци,
вместо да се надявам.
И още много други неща.
Но защо? Все още предстои да разбера.
В някой друг живот, когато ще изям сърцето си
и ще остана напълно безчувствена към събитията,
музиката, думите, книгата и всичко останало.
хр.м
