Удължаване на сенките в късния следобед

30 октомври, 2012

Ина Мирчева


Снимка: Amy Loves Yah

В сянката на тоя топъл дъжд вървя невидима,
в сянката на пътната врата невидима очаквам,
в сянката на твоя дом,
на твоето протягане към мен
стоя изправена, изпъната, с очи нагоре,
разчитам йероглифите по пергамента на небето,
предсказанията, птиците, сенките на техните криле,
извивките на полета, сенките на рибите в морето,
пасажите стада по топлите течения на океана,
в сенките от имената на жени с коси като вълни,
които те заливат сутрин с дъх на неизбежност,
в сенките на имената с букви като шепот и терзание
съм аз,
в сенките на всички разговори с непознати,
предпочитани и неотложни –
там съм,
винаги – неумолимо винаги,
във виолетовите, синкавите, сиви, изумрудени и черни сенки –
знаеш, че съм там.

http://www.public-republic.com/magazine/2012/10/98265.php 

Христина Мирчева

Бягащ хоризонт

10 октомври, 2012 

Снимка: -= Bruce Berrien =-

Пътувам, не помня откога. Трябва да достигна онази там червена точка в далечината, така съм се зарекла – само да я достигна и край, приключвам с пътуването, целта не е далечна, вижда се съвсем ясно, още сто или двеста метра, най-много километър и съм там.

Единственото неудобство е, че пътят, непонятно защо, все повече се стеснява. И тези малки мостчета, тънки като игли, през които колата едвам се промъква!

А пътят става по-стръмен и хлъзгав, все едно е валяло. Ами да, валяло е, навлизам в пояс от мъгла, но така или иначе набелязаната цел дори в мъглата се вижда с невъоръжено око. Налага се често да спирам, да проверявам двигателя и изтичането на масло. Понякога просто седя и хвърлям допушените цигари в локвите на пътя. Наясно съм, че моята таратайка е вече за моргата, но знам, че няма да ме предаде точно сега, когато краят е близо. 

О, какво е това, да му се невидяло, пътят свършва, т.е. има път, но той е, как да кажа… воден. Воден път! Червената точка си е там, но пътят, пътят!

Немислимо е точно сега, когато целта е, кажи-речи, достигната, да се откажа. Немислимо.

Христина Мирчева

http://www.public-republic.com/magazine/2012/10/97218.php

Носталгия

Тъгувам по теб
като емигрант
по изгубено Отечество.




-------------------------------------------------------------------------

Това трябваше да бъде мотото на "Минава нощ, минава ден". Но някой подхвърли, че звучи банално и аз се отказах. И все пак си остава едно от моите любими. Трудно ми е да намеря точната дата на написване, но със сигурност е между края на 2009 и 2010 г.

Впрочем звучи актуално независимо от датировката.

И пак беше лято

Дървото е с очи,
ечи 
гласът на тъмнината.

Паяк,
смазан от тонове,
вечен гост на тази история. 

Всеки звук е важен
в пустотата,
даже ехото от сенките.

---------------------------------------------------------------------------------

и