Градинката, покрай която минавам всеки ден

Черното лале е копие, което ме пронизва.

Очите ми изтичат да го съзерцавам.

И винаги различно -

нежно, когато подминавам,

жестоко, отмъстително,

протегна ли ръка към него,

спокойно, хладнокръвно и сурово

заради моята покорност.

Цвете, черно цвете,

не знам какво е вече свобода.

Все пак! Сега за мене свободата е,

че те обичам.

Прободеното време

7 април, 2012  

Ина Мирчева

Снимка: aturkus

Знам, че не трябва,
но трябва да ти кажа нещо.

Да ти кажа ли?

Тази сутрин всичко се обърка.
Обърка се сутринта с вечерта
и мястото, където се събудих, не беше същото. 

Даже не знаех къде съм.

Висях неизвестно къде и знаех само, че съм там.

---------------------------------------------------------------

http://www.public-republic.com/magazine/2012/04/83109.php

Опит да хвана слънцето с обектив

Снижавам се на моста,

за да хвана слънцето,

залягам, дебна, взирам се.

Едно разсейване, едно потрепване на пръстите,

загуба на равновесие, да кажем - даже малодушие -

и се изплъзва -

реката го изяжда с облаците.

-----------------------------------------------------------------------------------

ИЗВЪН

Дивият бадем

извън оградата  -

посят от вятъра и от мъглите,

израстък на изсъхналия си родител,

неискан, непланиран,

нежен и уплашен, 

смел, 

настръхнал,

разцъфтял -

целия дъждовен ден го съзерцавам от прозореца,

влюбена във неговата снимка

на фона на забуления хълм.

-----------------------------------------------------------------------------------------